17 Февр. 2011

 

Какво сме ний, хора?.
Какви сме ний хора?
Какво е театърът?
Какво е актьорът?
Великата тръпка във
миг те обзема-
такава чудесна, такава гореща,
че издига и теб и партньора отсреща,
високо нагоре- високо- там гдето
сме само ний двама и Бог и небето!
Какво сме ний? Хора…?
Какви сме ний хора?
Две души едновременно живеят в актьора,
а когато актьорът е не актьор, а актриса-
душите във него трийсет и три са!

Из спектакъла „Театър - любов моя” по Валери Петров
 


Театър.


Там, където всичко оживява.


Там, където можеш да се скриеш, да останеш насаме със мечтите си, да дадаеш воля на настроенията си, да бъдеш. Именно да бъдеш. Усмихнат, тъжен, шантав, сериозен, замислен, сънуващ, пътуващ, измислен, сътворен, какъвто си пожелаеш.


Театърът не е място, което можем категорично да обясним. Всеки път, когато се опитаме да го уловим в някакво описание той ни се измъква хитро и ни се оплезва със задоволство.


Още повече кукленият театър.


Той може да прави каквото си иска- да разказва истории с хубав край, да сътворява приказки с чудеса, да превръща пространството на сцената в място за живеене на магии, да разплаква и разсмива.


Там, където е той няма имена и етикети. Не се слагат точки. Има безкрайни хоризонти, в които можем да си измисляме реалности.


Шарени, красиви, ярки, понякога тъжни,
но много истински.